Малцина от нас наистина се замислят колко струва питейната вода.
Ако го направим, обикновено това е, защото като собственик на жилище гледаме сметката за вода. А ако сме наемател, разходите за вода често се крият в таксата за комунални услуги. Независимо дали сте собственик или наемател, за повечето хора е вярно, че всъщност не знаят колко плащат за вода на месец.
В направено проучване, по-малко от 20% от отговорилите са имали представа за месечните си разходи за вода. Това предполага, че водата е сравнително евтина, така че за мнозина наистина да не оказва значително въздействие върху портфейлите им.
Но как се изчислява цената на водата на първо място? Колко струва един кубичен метър чешмяна вода в цяла Европа? И преди всичко: какво можем да очакваме в бъдеще?
Ето някои отговори на тези въпроси.
Цената на питейната вода варира значително в цяла Европа. В едната крайност, чешмяната вода по същество е безплатна в Ирландия – стига да няма прекомерна употреба. Най-скъпо е в Дания, където домакинствата плащат средно над 9 евро за кубичен метър. Но това все още излиза под един цент на литър.
Средната консумация на вода варира от 77 литра на човек на ден в Малта до почти три пъти повече (223 литра) в Италия. Относително казано, приходите от питейна вода са най-високи в Германия, около 155 евро на човек годишно.
Но какво образува цената на питейната вода?
В крайна сметка на повечето места водата в момента е просто налична – понякога в изобилие. Като възобновяем природен ресурс, тя е практически безплатна. Изключение правят Кипър и Малта, които черпят повече от половината си питейна вода от инсталации за обезсоляване.
Но както показва примерът на инсталациите за обезсоляване, необходима е инфраструктура за довеждане на водата от източника до вашия кран. Най-общо казано, стъпките са извличане, пречистване и разпространение.
За всичко това трябва да се изгради, експлоатира и поддържа инфраструктура. Ако се изчисли ел. енергията за доставянето на кубичен метър вода, ще стане ясно, че се консумира средно 0,33 kWh електричество – достатъчно за приготвяне на 20 чаши кафе. А с това не се изчерпват разходите за вода – веднъж използвана, водата се превръща в канализация, която трябва да бъде пречистена отново. Затова ще разгледаме стъпките по-подробно, като започнем от източника.
Добив на вода
Все пак откъде идва водата в къщите ни? Освен морска вода за обезсоляване, има две основни възможности: подземни води и повърхностни води.
Подземните води често са много чисти. Понякога изобщо не се нуждаят от допълнителна обработка. Това прави от съществено значение избягването на замърсяването им по време на екстракцията. Поради тази причина дълбоките кладенци се изкопават внимателно, а на изворите се слагат кранове, преди да бъдат използвани. Австрия и Дания се отличават с това, че разчитат на 100% подземни води.
Повърхностните води обикновено се добиват от реки и резервоари. До тях понякога се изкопават кладенци: след това речната вода се филтрира частично, докато се просмуква през бреговете на реката към кладенците.
Независимо дали източникът е морска вода, повърхностни води или подземни води, добиването на водата води до разходи. Изворни кранове, кладенци и речни водоприемници са необходими за безопасно извличане на водата. След това чрез мрежа от тръби, резервоари за съхранение и помпени станции тя се изпомпва до пречиствателната станция.
Пречистване на водата
С някои редки изключения, водата се пречиства преди да бъде подадена към водопроводната мрежа.
Необработената вода често съдържа утайки, нитрати, амоний или високи концентрации на желязо и манган. Разтвореният CO2 или въглеродна киселина е безвредна за хората – това прави водата искряща – но твърде много от нея може да разяде тръбите. Всичко това се намалява или отстранява с химически процеси и филтри.
Микробите са друг сериозен проблем, особено при повърхностните води. Ето защо необработената вода обикновено се дезинфекцира. За да убият потенциално вредни микроорганизми, пречиствателните станции използват малки дози хлор, UV светлина или филтри с активен въглен.
Всички тези процеси използват ел. енергия и суровини като химикали и филтри. Освен това те изискват високоспециализиран персонал за постоянния контрол и тестване. Ето защо разходите за пречистване на водата съставляват значителна част от нейната цена.
Веднъж пречистена, питейната вода трябва да се отведе там, където всъщност се нуждаем от нея. Това изисква добре проектирана система от резервоари за съхранение, помпи, кранове и огромен брой тръби. Те варират от големи тръбопроводи до относително малки сградни отклонения.
Отново всичко това изисква строителни работи. И въпреки че тръбите обикновено издържат десетилетия, те изискват поддръжка и в крайна сметка трябва да бъдат подменени. Ако някога сте били свидетели на спукване на тръба – може би дори в собствената си къща – знаете защо поддържането на водоразпределителната мрежа в най-добра форма е толкова важно.
Днес доставчиците на вода използват сложно оборудване, за да открият течовете на вода възможно най-бързо.
Пречистване на отпадни води
Разбира се, пътуването на водата не свършва, когато отворите крана или пуснете душа. Въпреки че всъщност пием много малко от нашата питейна вода, почти цялата вода в крайна сметка се озовава в пречиствателни станции за отпадъчни води – освен това, което се изпарява след поливане на вашите растения.
Значителен дял от питейната вода изобщо не се използва: от счупени или спукани тръби тя се просмуква почти направо в канализацията или в земята.
Както току-що видяхме, е необходима много работа и инфраструктура, преди питейната вода да потече от чешмата. Така цената на водата отразява разходите за изграждане и поддържане на добивни и пречиствателни станции, помпени станции и безкрайни дължини на тръбопроводите.
Като цяло европейските доставчици на вода експлоатират около 4,3 милиона километра тръби – около 11 пъти разстоянието до Луната.
Резултатът от техния труд е, че практически всички европейци имат достъп до сигурно управлявана питейна вода.
Тази водна инфраструктура включва някои инженерни чудеса. Виена, например, черпи по-голямата част от питейната си вода само от два тръбопровода. Открити през 1873 и 1910 г., разходите, направени за тях, са ожесточено критикувани по това време. Все пак инвестицията се е изплатила. Повече от век по-късно те все още доставят вода от алпийски източници на стотици километри от града. Водата не изисква изпомпване, а само минимално пречистване.
Сложността и възрастта на европейските водоснабдителни мрежи, обаче имат и недостатъци. Тези милиони километри тръби също се нуждаят от много поддръжка и в крайна сметка подмяна.
Може да е изненадващо, че 25% от цялата вода, подадена в мрежата, никога не се фактурира. Част от тази вода, неносеща приходи (NRW), се използва от самите доставчици за промиване на тръби и подобни задачи, а част от нея отива безплатно за случаи като гасене на пожари.
По-голямата част от нея, обаче, се губи в течове от тръби. Изтичането не може да бъде предотвратено изцяло, но може да бъде сведено до минимум чрез инвестиране в инфраструктурата. Това обяснява обхвата на неприходната вода в Европа – от 5% в Холандия до над 60% в България.
България, обаче, в момента е и най-активна в ограничаването на тези загуби на вода, като обновява 3% от цялата си мрежа годишно – десет пъти повече в сравнение с 0,3% в Австрия.
Но отлагането на необходимите инвестиции в крайна сметка е губеща игра, тъй като загубата на вода се увеличава и ремонтите стават все по-спешни и скъпи. В същото време доставчиците на вода и всеки един от нас очаква друго предизвикателство: изменението на климата.
Колко добре ще се справят системите за водоснабдяване на Европа с несигурното бъдеще? Предвид повишаващите се температури и все по-екстремното време, някои съмнения са съвсем естествени.
В крайна сметка сушата и жегата означават по-малко дъжд и повече изпарение. Това понижава нивото на водата в реките, което води до потъване на подпочвените води в близост до тях. И накрая, това означава, че по-малко подземни води попълват запасите под земята.
И, разбира се, всички ние използваме повече вода, когато температурите се повишат – по-малко за пиене и разхлаждане, отколкото за напояване на тревни площи и земеделски култури. Земеделието вече отговаря за половината от цялата използвана вода в Европа, въпреки че в момента само 9% от земеделските площи се напояват.
В някои европейски страни търсенето на вода ще се увеличи просто защото населението нараства. Австрия може да служи като изходна точка тук, защото се очаква да не се нуждае от значително повече напояване. И все пак ще консумира 11-15% повече вода до 2050 г.
Въпреки това, части от Южна Европа – като Гърция или Испания – вече са подложени на воден стрес и има нарастваща конкуренция между земеделието, домакинствата и индустрията, където доставките са недостатъчни. В дългосрочен план потенциалът за противопоставяне между регионите се увеличава.
Едно нещо е ясно обаче: разходите за водна инфраструктура ще се повишат. По-голямото търсене означава разширяване на добива и пречиствателните станции и изграждане на нови такива, по-голяма мрежа за водоснабдяване и – особено в бързо развиващите се градове – за пречистване на отпадъчни води.
В същото време съществуващата инфраструктура остарява. За да намалят загубите на все по-ценната вода, европейските страни ще трябва да увеличат значително темпа на модернизация.
Накратко, по-високите нива на инвестиции и по-голямото търсене ще означават, че цените на питейната вода ще растат в условията на изменението на климата – макар и не с еднаква скорост на всички места.
В момента, обаче, повечето от нас все още имат късмет. Има лесен достъп до чиста питейна вода, а водните запаси в Европа са доста богати в повечето части в света.
Въпреки амбициозните цели на ООН да осигури този достъп на цялото човечество до 2030 г., на една четвърт от човечеството все още липсва тази основна необходимост.
Една от причините за това е, че в много региони – като Африка на юг от Сахара – водата е просто оскъдна. Там, където съществуват водоснабдителни мрежи, загубите поради течове или незаконни отклонения често са огромни. Често тръбите са толкова корозирали, че качеството на останалата вода намалява.
Най-големите загуби на вода се регистрират на тихоокеанските острови, където над 200 литра на човек изчезват всеки ден, преди да стигнат до чешмата.
В заключение: дори ако живеем в страни с големи водни запаси, трябва да следим колко вода използваме. Това не е само заради по-високите сметки за вода, а защото водата като цяло става все по-оскъдна. А водата е живот.
Повече от 70 години Хавле произвежда висококачествени кранове и тръбни връзки за водоснабдителни мрежи. Със своя опит и ангажираност към качеството, ние сме надеждни, дългосрочни партньори за доставчиците на вода.
Свържете се с нас и на телефон: 0895447710
